В последната седмица от предизборната кампания в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил писатели, журналисти и интелектуалци си припомниха текстовете на Алеко Константинов, посветени на изборите. Срещата е поредната от голямата кампания, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов. Модератор на срещата, част от инициативата на БТА “Алеко днес”, беше литературният историк доц. Йордан Ефтимов, чиято е идеята за кампанията, посветена на 160 години от рождението на един от класиците на българската литература.
Алеко Константинов е българският интелектуалец – образец, посочи доц. Йордан Ефтимов. Той подчерта, че за нас е важно да използваме Алеко Константинов, за да говорим за нашата съвременност – за това, с какво неговите текстове са ни наистина полезни, а и да ги коментираме по-често. Ако искаме обаче да имаме живо отношение към нашето минало, трябва да търсим начин да бъдем честни, посочи доц. Ефтимов.
Макар и убит през 1897 г, много негови текстове говорят актуално и в наши дни, обединиха се участниците в срещата в Кюстендил. И защото отново предстоят избори съвсем скоро, акцент в дискусията бяха и текстовете на Алеко Константинов, свързани с избори, както и не чуждото ни “морално влияние по изборите”.
Алеко Константинов също се е явил на едни избори като кандидат на Демократическата партия, но управляващата Народна партия е оказала “морално влияние” върху него, припомни доц. Ефтимов. Той призова да си препрочетем отново тези текстове преди вота.
На срещата беше дискутиран и начина, по който в момента се преподава Алеко в училище, представен с по-късните текстове от неговото творчество, които го показват повече като сатирик, а не като хуморист. Коментирано беше и това трябва ли той да е в задължителната учебна програма, защото парадоксално или не, влезе ли нещо в задължителната програма, то става веднага неприятно.
Участниците в дискусията коментираха още, че Алеко Константинов е толкова остър критик на балканското правене на избори, че на всяка цена трябва да го познаваме. Според други обаче неговите текстове може би подбиват изборите и показват безсмислеността да се участва във вота.
Журналистът Виолета Атанасова представи текстовете, посветени на Алеко, специално за срещата на местни интелектуалци, които не успяха да участват на живо. Според философа Динчо Желязков би било уместно да се състави моносборник с работите на Алеко Константинов, посветени на изборите. Според него по този начин “изборджиите” системно ще имат хубави инструкции за манипулации. Аудиовариантът на сборника периодично би могъл да създава добър повод да се мисли защо е стигнало до висините на политическата мизерия. Разсъждения имаше и по повод на това европейци ли сме и докъде точно.
Писателката и преводач Евелина Пенева припомни за обичай срещу развилнял се чорбаджия, за когото местните с камъни вдигали могила, която наричали за гроб за разпасалия се. Според нея именно историите на Алеко са камъните, които всеки трябва да трупа на могилата на Байганьовщината. Темата за Damnatio memoriae (на латински: “проклятие на паметта”) беше продължена и с идеята купчината камъни да ни бъде мяра за това какви хора сме, накъде вървим, какво искаме да постигнем. Според нея всеки път, когато казваме “Бай Ганьо” ставаме и Алековци, защото не разпознаваме без него Алеко.
“Алеко е във всички посоки – в шепа дума, в училищните и юбилейните клишета и всяко от тях е готово да се обърне срещу всеки от нас и да ни разобличи”, коментира журналистът Виолета Атанасова. Според нея това е прозрение и отваряне на очите ни, а Алеко ни го е дал този дар, за да се премерваме, да го носим и съизмерваме.
Няма български автор оставил толкова фрази, използвани във всекидневното ви общуване, коментира доц. Ефтимов. Според него мнозина не помнят от къде са ги чули, защото те са внедрени в нас.
В срещата се включи и Калин Василев – съдия и сатирик, а също и бивш юрисконсулт, подобно на самия Алеко Константинов. Според Василев в изборите, които предстоят, нещата не са се променили много драстично. В политиката трябва да има повече идеалисти, а не само специалисти, които гледат на политиката чисто технологически.
На Алеко не му е достигнало време и години, и е бил злощастно убит, макар да не е бил конкретната цел на заговора. Участниците в дискусията коментираха и това какво би се случило с него, ако беше станал депутат – дали би последвал съдбата на Стефан Стамболов и да покаже по-големи проблеми на българското общество и политическия елит.
Алеко Константинов се е противопоставил на Народната партия за по-силни функции на монарха, т.е. за по-голяма демократизация, което днес се актуализира и с дилемата президентска или парламентарна република, по която Алеко е взел отношение, посочиха още участниците в срещата.
Изказана беше и позицията, че Алеко днес би бил невъзможен в света на българина – безработен, непознат и нехаресван от никоя политическа партия. Българското общество е решило стратегически въпросът с тези, които се отличават, коментира участник в срещата.
Срещата в Кюстендил е петата поред от инициативата “Алеко днес”, с която БТА отбелязва 160-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов. Инициативата продължава със срещи в националните пресклубове на БТА в цялата страна.
Източник: БТА
