Дигитална изложба на тема “От историята на парламентарните избори в България… Кюстендил, Дупница и селата” представи архивът в Кюстендил
Дигитална изложба на тема “От историята на парламентарните избори в България… Кюстендил, Дупница и селата” представи архивът в Кюстендил по повод 60-годишнината от създаването си.
Изложбата показва каква е била организацията на изборите за Народно събрание преди повече от 100 години, как са гласували българите и какво са им обещавали кандидат-депутатите.
Началото на парламентарния живот в България е поставено още през 1879 г. със свикването на Учредителното събрание във Велико Търново. Народните представители, които изработват Търновската конституция, определят Българското княжество като “монархия наследствена и конституционна, с народно представителство”, а Народното събрание делят на Велико и обикновено.
Тогава изборите за Народно събрание са насрочвани с княжески указ, публикуван в “Държавен вестник”, един месец преди деня на вота, като този ден е определен да бъде неделя.
Първите парламентарни избори в Българското княжество са проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 г., при стриктно спазване на Търновската конституция, като Народното събрание се сформира непосредствено след тях. Документите, съхранявани в “Държавен архив” – Кюстендил, разказват още за организацията на изборите и предизборната агитация, провеждана в Кюстендил, Дупница и селата.
Сред агитационните материали се открояват призиви: “България със свободни, нахранени и задоволени във всичко граждани. Не забравяйте, че всеки народ кове сам съдбата си и че сега е моментът вие да изковете вашата”. Сред точките в програмите, които предлагат кандидатите са “Намаление на цените на продуктите от първа необходимост” и “Ефикасни законодателни мерки против картелите”.
Според дневника на избирателно бюро в Дупница през 1922 година бюлетините са се разпределяли на купчини, по цвят на кандидатската листа, а резултатите се вписвали в преброителен лист.
Източник: БТА
