Полша на ръба на конституционна криза: полиция пред Конституционния трибунал във Варшава

31 октомври 2026 г.

Полша навлезе в нова, особено остра фаза на политическата и конституционната криза, която противопоставя правителството на Доналд Туск на консервативната опозиция и президента Карол Навроцки. Вечерта на 30 октомври полицейски подразделения заеха позиции около сградата на Конституционния трибунал във Варшава, след като беше обявено временното отстраняване от служебни задължения на неговия председател Богдан Швенчковски и заместника му Бартломей Сохански.

---

Пред сградата се събраха стотици демонстранти, сред които политици от „Право и справедливост“ (PiS), „Конфедерация“ и други десни формации. Стигна се до сблъсъци с полицията, преодоляване на загражденията и задържане на трима души.

Кризата придоби още по-драматичен характер, когато президентът Карол Навроцки прекъсна пътуването си до Сенегал и се върна в Полша. Малко преди един часа след полунощ той влезе в сградата на Конституционния трибунал, придружен от първия председател на Върховния съд Збигнев Капински.

Как започна конфликтът

Непосредственият повод за събитията беше решение, обявено от съдия Анна Корвин-Пьотровска, избрана за член на Конституционния трибунал от настоящото парламентарно мнозинство през март 2026 г.

Тя разпореди временно прекъсване на служебните задължения на председателя Богдан Швенчковски и неговия заместник Бартломей Сохански. За правно основание беше посочен член 130 от полския Закон за устройството на общите съдилища.

Разпоредбата допуска временно отстраняване на съдия при определени обстоятелства, включително когато естеството на извършено деяние налага незабавното му отстраняване в интерес на авторитета на съда или службата. Срокът на подобна мярка е ограничен до един месец, докато компетентният дисциплинарен орган се произнесе.

Същественият юридически въпрос обаче е дали тази разпоредба може да бъде приложена по този начин спрямо председателя и заместник-председателя на Конституционния трибунал и дали Корвин-Пьотровска има правомощията да предприеме подобно действие.

Още повече че самият ѝ статут на конституционен съдия е оспорван от досегашното ръководство на институцията. Тя е сред избраните от парламента съдии, които не са положили клетва пред президента, а са участвали в алтернативна церемония в парламента.

След обявяването на отстраняването на сайта на Конституционния трибунал се появи съобщение за промяната. Скоро след това официалният профил на институцията в социалната мрежа X обяви, че интернет страницата е била незаконно превзета и че Швенчковски и Сохански продължават да заемат длъжностите си.

Представители на другата страна отхвърлиха това обвинение.

Така спорът за законността на назначенията се превърна в непосредствен конфликт за управлението на самата институция.

Полиция, заграждения и протестиращи

Полицейската намеса започна след сигнал от Корвин-Пьотровска за предполагаема опасност за живота и здравето на съдии и служители на трибунала, както и за възможни нарушения на обществения ред.

Според официалното съобщение на варшавската полиция действията на служителите са били насочени към осигуряване на безопасността и не представляват намеса в независимата дейност на съда.

Полицаи заеха позиции от двете страни на оградата, но според говорителя на полицията не са влизали в самата сграда.

Междувременно пред трибунала пристигнаха представители на консервативната опозиция и техни привърженици. Напрежението нарасна, когато председателят Швенчковски се опита да влезе в сградата. Депутатът от PiS Мариуш Госек прекъсна закрепващ елемент на ограждението, след което Швенчковски успя да премине.

По време на демонстрацията срещу полицаите бяха хвърляни бутилки и столове. Трима души бяха задържани след преминаване през оградата.

Десните политици определиха случващото се като насилствено завземане на независима конституционна институция. Бившият министър на правосъдието Збигнев Зьобро обвини управляващите в престъпно посегателство срещу конституционния ред.

Президентът прекъсна пътуването си

Президентът Карол Навроцки реагира незабавно. На 30 октомври той обяви, че прекъсва полета си за Сенегал и се завръща във Варшава, тъй като при подобна ситуация държавният глава трябва да бъде в страната.

След завръщането си Навроцки проведе среща с първия председател на Върховния съд Збигнев Капински. Двамата пристигнаха в Конституционния трибунал малко преди един часа през нощта срещу 31 октомври.

Присъствието на държавния глава в сградата беше ясен политически сигнал за значението, което президентската институция придава на конфликта.

Навроцки е политически близък до консервативния лагер, макар да заема поста на държавен глава. От встъпването му в длъжност отношенията между президентството и правителството на Туск са белязани от остри спорове, включително по въпросите на съдебната реформа.

Какво казва Доналд Туск

Премиерът Доналд Туск защити действията, свързани с промяната в Конституционния трибунал, като част от усилията за възстановяване на върховенството на закона.

Според него след годините на нарушения при управлението на „Право и справедливост“ възстановяването на законността е труден и понякога болезнен процес, който изисква решителни действия.

Тази позиция отразява основната теза на сегашното парламентарно мнозинство: че по време на управлението на PiS съдебната система е била подчинена на политическата власт и че възстановяването на нейната независимост предполага премахване на последиците от предишните назначения и реформи.

Опозицията обаче поставя противоположния въпрос: може ли правителство, което твърди, че възстановява законността, да допуска отстраняването на ръководители на конституционна институция по процедура, чиято законосъобразност сама по себе си е оспорвана?

Корените на кризата са в 2015 година

За да се разберат сегашните събития, трябва да се върнем към 2015 г., когато „Право и справедливост“ дойде на власт.

Тогава започнаха промени в полската съдебна система, включително в начина на назначаване на конституционните съдии и управлението на съдилищата.

Още в началото възникна спор за няколко места в Конституционния трибунал, за които бяха направени конкуриращи се назначения. Конфликтът постепенно обхвана цялата система на съдебното управление.

Европейската комисия и редица европейски институции обвиниха правителството на PiS в подкопаване на независимостта на съдебната власт. Полските консерватори от своя страна защитаваха реформите като необходима мярка срещу затворената и самовъзпроизвеждаща се съдебна система, наследена от предишни политически периоди.

След парламентарните избори през 2023 г. коалицията на Доналд Туск започна да отменя или променя част от реформите.

Това обаче породи нов проблем. Назначените при управлението на PiS съдии и ръководители на институции продължават да претендират за законно придобитите си правомощия, докато сегашните управляващи оспорват легитимността на част от тези назначения.

В резултат Полша се оказа в положение, при което политическите лагери не просто спорят как трябва да се прилага законът, а оспорват правомощията на органите, които трябва да го тълкуват.

Международният отзвук

Събитията във Варшава привлякоха вниманието на чуждестранните медии.

Германският „Ди Велт“ определи ситуацията като драматична ескалация на борбата за власт около Конституционния трибунал. „Политико“ съобщи за обвиненията в държавен преврат и за сблъсъците в полската столица.

Особено внимание привлече реакцията на американския посланик в Полша Том Роуз. В публикация в X той определи събитията като изключително сериозни и предупреди за възможна безпрецедентна конфронтация относно упражняването на държавната власт и независимостта на конституционните институции.

Американската реакция е показателна, защото полският консервативен лагер традиционно поддържа близки отношения с републиканците в САЩ, докато правителството на Туск е тясно свързано с водещите политически среди в Европейския съюз.

Така вътрешнополитическият конфликт във Варшава има потенциал да придобие и международни измерения.

Държавен преврат или възстановяване на законността?

Това е централният въпрос, около който се развива полският конфликт.

За консервативната опозиция действията срещу ръководството на Конституционния трибунал представляват опит за насилствено овладяване на институция, чиито решения не устройват управляващите.

За правителството на Туск същите действия са част от процеса на възстановяване на конституционния ред след години на политическо влияние върху съдебната власт.

Нито една от тези позиции сама по себе си не разрешава юридическия спор.

От решаващо значение е дали предприетото отстраняване има достатъчно правно основание, дали е извършено от компетентен орган и дали са спазени специалните гаранции за независимостта на конституционните съдии.

Необходимо е също да се разграничат две различни обстоятелства: полицейските действия за охрана на обществения ред и правните действия за промяна в ръководството на трибунала. Присъствието на полицията не доказва само по себе си, че е извършен държавен преврат, но и не може да служи като доказателство за законността на отстраняването.

По-същественият проблем е, че в Полша вече липсва общоприет институционален арбитър, чието решение да бъде признато безусловно и от двата политически лагера.

Ако този конфликт продължи да се задълбочава, той може да засегне не само работата на Конституционния трибунал, но и отношенията между правителството, президентството и останалите висши органи на държавата.

Предстоящите през 2027 г. парламентарни избори допълнително увеличават политическия залог.

Събитията от 30 и 31 октомври показват колко трудно може да бъде възстановяването на институционално доверие, след като различните политически сили престанат да признават легитимността на едни и същи държавни органи.

Полша е изправена пред парадокс: две противоположни политически сили претендират, че защитават конституционния ред, докато самият орган, призван да гарантира този ред, се превръща в предмет на ожесточена борба за власт.

Източници:

• Reuters, 30 октомври 2026 г.;
• Associated Press, 30 октомври 2026 г.;
• Rzeczpospolita, 30–31 октомври 2026 г.;
• Polska Agencja Prasowa (PAP), 31 октомври 2026 г.;
• Onet, 31 октомври 2026 г.;
• Radio Maryja, 30 октомври 2026 г.;
• официални съобщения на варшавската полиция.

U-DIGEST