Елен дьо Лозен
Присъда «Кадафи»: Никола Саркози осъден на пет години затвор за «престъпен заговор»
Бившият френски президент Никола Саркози току-що беше осъден на пет години затвор за «престъпен заговор» във връзка с мрачните му сделки с либийския диктатор Муамар Кадафи.
Присъдата, безпрецедентна за човек, който е заемал най-високия пост в страната, остави обкръжението на президента в състояние на шок и много гласове бяха издигнати, за да осъдят политическите пристрастия на това неправомерно съдебно решение.
Обвинения и осъдителни присъди
Обвиненията са «изключително сериозни» и «вероятно ще подкопаят общественото доверие», настоя председателстващият съдия в четвъртък, 25 септември. Парижкият съд осъди Никола Саркози на пет години затвор, който трябва да изтърпи незабавно, за това, че е «позволил на най-близките си сътрудници» да се обърнат към Либия на Муамар Кадафи, за да финансират успешната му президентска кампания през 2007 г..
Сред неговите сътрудници са:
- Тогавашният му началник на кабинета Клод Геан;
- Неговият приятел и по-късно министър на вътрешните работи Брис Ортефо;
- Ливанският бизнесмен Зиад Такиедин, който почина по-рано тази седмица, точно преди присъдата.
Според решението целта на четиримата мъже е била да «получат или да се опитат да получат финансова подкрепа в Либия с цел осигуряване на финансиране на кампанията».
В съда:
- Клод Геан е осъден на шест години затвор;
- Брис Ортефо на две години затвор.
Твърди се, че те са преговаряли директно с либийските лидери, докладвайки на Саркози за тайните си разговори. Никола Саркози «не можеше да не знае» какво се случва между тези мъже и целта на преговорите им, заключи съдът.
При разглеждането на отчетите от кампанията обаче съдиите не откриха и следа от либийски пари, което предполага, че дискусиите не са постигнали целта си. Затова Саркози беше оправдан по обвиненията в корупция и незаконно финансиране на предизборната кампания, въпреки че паричната подкрепа, която по дефиниция е непроследима, «не може да бъде изключена».
Реакциите на десницата: «Съдебен държавен преврат»
Отдясно обявяването на присъдата беше посрещнато с тревога.
- За суверениста и бивш член на Националното събрание Анри Гуаино, някога личен съветник на Саркози, това е форма на съдебен държавен преврат. Без да стига дотам, че да го нарече «политически процес», той вижда появата на «много опасна тенденция, при която съдебната власт може да има предимство пред политическата власт».
Пристрастието на съдиите е очевидно. Имаше безброй скандали с участието на други президенти – Франсоа Оланд и неговата фалшифицирана декларация за активи, или Еманюел Макрон и изчезналото му състояние на инвестиционен банкер – без изобщо да предизвикат безпокойство у съдебната система.
Това е първият път, когато президент на републиката е осъден на лишаване от свобода, с временно (незабавно) изпълнение на присъдата. Единственият елемент на снизходителност в присъдата е заповедта за отлагане на затварянето, което означава, че той не напуска съда с белезници, за да бъде отведен директно в затвора. Имиджът на президента е трайно опетнен. Преценката, потопена в утопичните добри намерения, толкова типични за левицата, отказва да вземе предвид, че държавният глава, независимо дали ни харесва или не, е като всеки друг гражданин, когато става въпрос за закона.
Евродепутатът Франсоа-Ксавие Белами (Les Républicains) осъди прибягването до временно изпълнение като прекомерно:
«Ако те вярваха толкова силно в присъдата си, от какво трябваше да се страхуват съдиите да чакат решение за обжалване? Във време, когато толкова много извършители на сериозно насилие биват освободени всеки ден, френският народ няма да бъде заблуден от смисъла на това решение», каза той пред X.
Правейки паралел с присъдата, произнесена преди няколко месеца на Марин льо Пен, Националното обединение също беше възмутено от присъдата на Саркози и преди всичко чрез искането за временно изпълнение – същата процедура се прилага и към Льо Пен, която на практика анулира част от жалбата.
Лична отговорност и политическа страхливост
След като тези основателни опасения бъдат изразени, все пак е необходимо да се направи крачка назад и да се разгледа позицията на Саркози и личната му отговорност за положението, в което се намира днес.
- По същество на делото – взаимодействието му с Либия: Основателните въпроси за идеологическите предположения на съдиите, които осъдиха Саркози, не трябва да засенчват тежката му отговорност за пожара в Либия и дестабилизацията на околните региони, за които все още плащаме висока цена днес.
- Формално погледнато: Ако днес, през 2025 г., френската съдебна система, корумпирана от левицата, може да постановява такива решения, не е ли и защото по онова време същият Саркози, който сега е осъден, нямаше политическата воля да приведе левицата в ред?
Саркози беше избран през 2007 г., след дванадесет години управление на Жак Ширак, като обеща «скъсване с миналото». На тези президентски избори пламенният кандидат на UMP успя да убеди голяма част от десния електорат в своята енергия и решителност, като ги отклони от гласуването за Националния фронт. Уви. След като дойде на власт, десният дискурс се превърна в скучна реторика, застъпваща се за «откритост», т.е. масово навлизане на леви фигури в правителството. Така и не дойдоха много обявените репресии – нито в левицата като цяло, нито върху нейното корумпиращо влияние в съдебната система.
Саркози си играеше с десницата, използвайки го като електорален аргумент, преди да го предаде – и до известна степен да го убие. Най-голямото престъпление беше неясната му роля в свалянето на премиера му Франсоа Фийон, консервативния десен кандидат на президентските избори през 2017 г., който изпадна в немилост заради дребни случаи на корупция:
- Работата на съпругата му като парламентарен асистент;
- Луксозни костюми, получени като подаръци.
Във всичко това, дирижирано от политическите му опоненти, Саркози не направи нищо, за да му подаде ръка за помощ и може дори да дръпне спусъка.
Бившият президент поддържа подобие на приятелски отношения с Еманюел Макрон след избирането му за президент на републиката през 2017 г.. Без съмнение той смяташе, че след като дойде на власт, Макрон ще го защити. Но той трябваше да разбере, че нищо не може да се очаква от човек без вяра и закон, който идва отляво и е готов да направи всеки компромис, за да запази властта в ръцете си.
Днес Саркози плаща за политическата си страхливост. Като се имат предвид щетите, нанесени на Франция от толкова много от неговите отстъпки, тази цена може дори да е твърде ниска.
