Завръща ли се Великобритания в Европа?

Десет години след референдума, който трябваше да реши европейския въпрос за едно поколение, Великобритания отново започва да говори не просто за подобряване на отношенията с Европейския съюз, а за възможно връщане в него.

---

Причината този път не е инициатива на либералдемократите или на традиционните организации срещу Брекзит. Въпросът вече е поставен от самия министър-председател Анди Бърнам, който на конференцията на Лейбъристката партия заяви, че Брекзит е причинил „повече вреда, отколкото полза“ и обеща да представи различните варианти за дългосрочните отношения между Великобритания и ЕС. В последвалите си изявления той стигна по-далеч и не изключи като краен вариант пълното възстановяване на членството.

Ново мащабно проучване на The Messina Group (TMG), публикувано от „Гардиън“, показва защо Бърнам смята, че подобна промяна вече е политически възможна.

49% за връщане, 28,5% против

TMG е анкетирала 11 461 души между 12 и 24 септември, като резултатите са претеглени и спрямо гласуването на референдума през 2016 г. На участниците са предложени седем различни варианта за бъдещите отношения между Великобритания и ЕС.

Най-висока подкрепа получава най-радикалният вариант – повторно членство в Европейския съюз. За него са 49%, а против – 28,5%.

Но останалите резултати са не по-малко показателни. Запазване на сегашното положение при премахване на възможно най-много търговски бариери получава 48,2% подкрепа срещу 20,9% неодобрение. За митнически съюз са 47,1%, за асоциирано членство – 45,5%, а за връщане в единния пазар – 45,1%.

Само 27,9% искат Великобритания да се отдалечи още повече от ЕС, докато 41,2% са против подобна посока.

Още по-интересно е разпределението във времето. 25,9% искат страната да започне процеса на връщане в ЕС веднага, други 22,9% – през следващите три години, а 8,4% – в рамките на десетилетие. 23% не желаят изобщо по-тесни отношения.

С други думи, общественото настроение вече очевидно се е отдалечило от политическата атмосфера през първите години след референдума.

Това не е внезапен обрат

Новото изследване потвърждава тенденция, която се наблюдава от няколко години.

Проучване на YouGov от юни 2026 г. показа, че 57% от британците вече смятат решението за напускане от 2016 г. за погрешно. Около 60% определят Брекзит като неуспех. 55% по принцип подкрепят връщането в ЕС.

Още през 2025 г. YouGov установяваше, че 56% смятат напускането за грешка, а 61% оценяват Брекзит по-скоро като неуспех.

Зад промяната стоят не само политически нагласи. Британската Служба за бюджетна отговорност продължава да използва в прогнозите си оценката, че следбрекзитните търговски отношения с ЕС ще намалят в дългосрочен план производителността на британската икономика с около 4% спрямо сценарий, при който страната е останала член на Съюза. Основната причина според институцията са нетарифните бариери пред търговията.

Именно върху тази промяна в общественото мнение стъпва Бърнам.

Седем пункта повече за лейбъристите?

TMG не се е ограничила с въпроса дали Великобритания трябва да се върне в ЕС. Изследователите са тествали и как различните европейски политики биха се отразили върху изборния резултат на Лейбъристката партия.

Резултатът изглежда изключително привлекателен за „Даунинг стрийт“. Различните варианти за сближаване с Европа увеличават потенциалния дял на лейбъристите с между 4,3 и 7,4 процентни пункта.

При сценарий, в който Бърнам предлага нов референдум и сам води кампания за връщане в ЕС, печалбата може да достигне около седем пункта.

Но тук има важна подробност: значителна част от тези допълнителни гласове идват не от консерватори или привърженици на „Реформирай Обединеното кралство“, а от Зелените и либералдемократите.

Следователно европейската политика може да се превърне в инструмент за събиране на разпилените през последните години гласове вляво и в либералния център.

Това обяснява и защо част от „Даунинг стрийт“ разглежда въпроса не просто като външнополитическа стратегия, а като възможна основа за следващата предизборна платформа.

Но 49% не означава непременно 49% за реално членство

Тук започват проблемите.

Великобритания, която напусна ЕС, не е същата Великобритания, която би кандидатствала отново. Старото британско членство включваше редица специални условия и изключения, които няма никаква гаранция, че ще бъдат възстановени.

И именно когато този въпрос бъде поставен пред анкетираните, подкрепата се променя значително.

През юни YouGov установи 55% принципна подкрепа за връщане. Но когато респондентите са попитани дали биха подкрепили членство без предишните британски изключения, подкрепата пада до 35%, а противниците стават 43%.

Това е вероятно най-съществената уговорка към оптимистичните за привържениците на ЕС резултати.

Британците могат едновременно да смятат Брекзит за неуспех и да не желаят да приемат условията на едно ново членство.

Особено показателно е отношението към паунда. В изследването на TMG около четири пети искат Великобритания да запази собствената си валута.

Брюксел също вече говори различно

Само допреди няколко години подобен дебат изглеждаше до голяма степен теоретичен. Сега европейската реакция е значително по-благосклонна.

Френският президент Еманюел Макрон реагира на думите на Бърнам с „Welcome back“ и определи евентуалното британско завръщане като добра новина както за Великобритания, така и за европейците. Испанският премиер Педро Санчес заяви, че Испания би посрещнала подобна кандидатура с отворени обятия.

Но зад дипломатическата приветливост има значително по-сложна действителност.

„Файненшъл таймс“ отбелязва, че в европейските столици има интерес към връщането на Великобритания – голяма икономика, ядрена сила и една от водещите военни държави в Европа. Същевременно в ЕС няма особено желание за възстановяване на стария британски модел на членство с множество изключения и специални договорености. Съществува и опасението дали следващо британско правителство отново няма да обърне курса.

Следователно „връщането“ не би означавало просто възстановяване на положението отпреди 2020 г., а нови преговори.

От „да направим Брекзит работещ“ към „какви са вариантите“

Тук се намира и съществената разлика между политиката на Бърнам и тази на предишния лейбъристки премиер Киър Стармър.

Стармър се стремеше да подобри отношенията с ЕС, без да отваря отново фундаменталния въпрос за членството. Бърнам постепенно премахва тази забрана.

На партийната конференция той каза директно:

„Не мога честно да ви кажа, че положението, в което се намираме, е достатъчно добро.“

След което формулира политическата си диагноза: „Брекзит причини повече вреда, отколкото полза.“

Това не е още обещание за връщане. Бърнам обещава да представи варианти за дългосрочните отношения около следващата британско-европейска среща на върха.

Но самият факт, че пълното членство вече е един от допустимите варианти за британски министър-председател, представлява съществена промяна.

Фараж вижда подарък

Политическият риск обаче е очевиден.

Найджъл Фараж веднага обяви, че Бърнам му е направил „най-големия подарък“ в политическата му кариера, като отново е превърнал Брекзит в актуален въпрос.

Според лидера на „Реформирай Обединеното кралство“ Бърнам може да спечели избиратели от Зелените в големите градове, но същевременно отваря огромно пространство за „Реформирай“ в Северна Англия и Мидландс – именно сред избирателите от някогашната „червена стена“, които традиционно гласуваха за лейбъристите, но през 2016 г. подкрепиха Брекзит.

Опасението не е без основание.

Две трети от министрите в сегашния кабинет на Бърнам представляват избирателни райони, които през 2016 г. са гласували за напускане. Сред тях са самият премиер, първият секретар Луиз Хей, канцлерът Джон Хийли и външният министър Ед Милибанд.

Затова министри предупреждават Бърнам в частни разговори да не превръща промяната на общественото настроение в прибързано обещание за членство.

Техният проблем може да се формулира просто: едно е избирателят да каже, че Брекзит се е провалил, и съвсем друго – отново да бъде принуден да избира страна в референдум, подобен на този от 2016 г.

И самите британци искат ново решение

Проучването на TMG показва и друг важен резултат. Почти една трета от анкетираните смятат, че повторното членство задължително трябва да бъде одобрено чрез нов референдум.

Малко повече от една шеста приемат, че достатъчен би бил ясен мандат, получен на парламентарни избори, а приблизително същият дял смята, че решението може да бъде взето от парламента. Гардиън

Следователно дори сред общество, което все по-критично гледа на Брекзит, няма очевиден консенсус как евентуалният обрат трябва да бъде легитимиран.

Между икономиката и суверенитета

Новото проучване показва още нещо, което често се губи зад простото противопоставяне „Leave – Remain“.

Повече от две трети от анкетираните определят търговията с ЕС като по-важна от търговията със САЩ или Китай, ако Великобритания бъде принудена да избира. 53,4% подкрепят оставането в Европейската конвенция за правата на човека срещу 24,2% против.

Същевременно аргументите, които осигуриха победата на Брекзит през 2016 г. – национален суверенитет и контрол върху имиграцията – продължават да имат значителна тежест.

Това обяснява привидното противоречие в социологическите данни.

Британското общество днес е значително по-проевропейски настроено, отколкото през 2016 г., но от това не следва автоматично, че е готово да приеме всички политически и институционални последици от повторното членство.

Истинският залог е следващото пренареждане на британската политика

Затова спорът, който Бърнам започна, е по-голям от въпроса дали Великобритания ще кандидатства отново за ЕС.

Лейбъристите виждат възможност да съберат около себе си избиратели, преминали към Зелените и либералдемократите. „Реформирай Обединеното кралство“ вижда възможност отново да мобилизира онези работнически и провинциални райони, за които Брекзит беше въпрос не толкова на икономика, колкото на суверенитет, миграция и политическо представителство. Консерваторите също вече се опитват да заемат твърда позиция: новият заместник-лидер Алекс Бъргхарт обеща бъдещо консервативно правителство да отмени стъпките към по-тясна интеграция с ЕС.

Бърнам следователно прави рискован залог. Социологията показва, че Брекзит вече не е печелившата политическа догма, която беше преди няколко години. Но тя не доказва, че повторното членство е станало безусловно мнозинство.

По-скоро Великобритания навлиза в нов етап: от въпроса „Беше ли Брекзит грешка?“, на който все повече британци отговарят утвърдително, към много по-трудния въпрос „Какво сме готови да отстъпим, за да го отменим?“

От отговора на втория въпрос може да зависи не само бъдещето на отношенията с ЕС, но и конфигурацията на британската партийна система на следващите избори.

Източници

• The Guardian – проучването на The Messina Group и реакциите в кабинета на Бърнам
• YouGov – нагласите към Брекзит и повторното членство през 2025–2026 г.
• Office for Budget Responsibility – оценки за икономическите последици от Брекзит
• Financial Times – позициите в ЕС към евентуално британско завръщане
• Reuters – реакциите на Еманюел Макрон и Педро Санчес
• Associated Press – политическата програма на Бърнам и конференцията на лейбъристите
• The Independent – дебатът в Лейбъристката партия за европейската политика
• Euronews – развитието на позицията на Бърнам за повторното членство
• GOV.UK / 10 Downing Street – официални съобщения за отношенията с ЕС и срещата с Урсула фон дер Лайен
• Labour Party – официалният текст на речта на Анди Бърнам пред партийната конференция

U-DIGEST