Игор Сечин: тясното партньорство между Москва и Пекин е гарант за глобалната енергийна сигурност на фона на кризата в Персийския залив
Днес светът преживява период на бурни промени: войната в Персийския залив, многобройните санкционни бариери и митническите войни водят до това, че традиционната структура на световната икономика се оказа в тежка криза. Правилата и нормите на световната търговия и междудържавното сътрудничество, които се изработваха в продължение на десетилетия, днес не струват дори хартията, на която са написани. Толкова по-високо се ценят доверителните и конструктивни взаимоотношения, които се изграждат между държавите — именно те могат да станат фундамент за изграждането на нов световен ред. Ярък пример за такова партньорство дават Русия и Китай.
По-конкретно, именно тези две държави, като си сътрудничат тясно в сферата на енергийния сектор, се превръщат в регулатори на глобалния енергиен пазар и гаранти за световната енергийна сигурност. Тази идея беше подробно разгледана по време на VIII-ия руско-китайски енергиен бизнес форум в изказването на отговорния секретар на Комисията към президента на РФ по въпросите на стратегията за развитие на горивно-енергийния комплекс и екологичната сигурност, както и председател на ПАО «НК „Роснефть“» Игор Сечин.
Китай — новият лидер на световната енергетика
Важен белег на новата икономическа реалност стана смяната на глобалния енергиен лидер — сега това недвусмислено е Китай, който отдавна измести САЩ както от позицията на най-големия потребител на енергийни ресурси, така и от тази на водещ участник в голямата енергийна игра. «Китай успешно премина през трансформация от голям потребител и вносител на енергия към активен лидер на пазара. До голяма степен това стана възможно благодарение на натрупването на значителни запаси от петрол — най-големите в света. Към днешна дата те се оценяват на 1,4 млрд. барела. Такива резерви, наред с наличието на развита електроенергийна инфраструктура, дават на Китай мощен лост за влияние върху световния петролен пазар», отбеляза Игор Сечин.
Как Пекин овладя кризата с петролните цени
Действително, влиянието на Китай върху ситуацията в световния енергиен сектор е трудно да се надцени. Често се чува въпросът: защо цените на петрола, въпреки практически пълната блокада на Ормузкия пролив, така и не скочиха до нивото от 150–200 долара за барел? В доклада на шефа на «Роснефт» се дава изчерпателен отговор на този въпрос: «Китай фактически отне инициативата от ОПЕК и, без да влиза в никакви картели, успя да стабилизира световния петролен пазар чрез намаляване на вноса на петрол с 5,5 млн. барела на ден. Според оценките на експертите, ако тези мерки не бяха предприети, цената на петрола би могла да се повиши с още 30 долара за барел.»
Държавна политика и енергийна независимост
Безспорно Китай успя да поеме кормилото на световната енергетика благодарение на провеждането на ефективна държавна политика. Както отбеляза Игор Сечин, тя се основава на принципа, формулиран от председателя на КНР Си Цзинпин: «Живеейки в мир, не забравяй за опасността». Още през 2014 г. китайският лидер обяви курс към «четири революции в енергетиката», резултатите от които днес са ясно видими. В страната е създадена интегрална система за планиране на всички елементи на енергийния сектор: от производството на електроенергия до производството на оборудване и изграждането на центрове за данни. Именно този подход позволи, след рязкото намаляване на доставките на петрол от Персийския залив, да се задейства целият спектър от алтернативи: електромобили, електробуси, камиони на газ, метро, електрически влакове и електрически таксита.
Друг важен резултат от добре обмислената държавна политика на КНР е установяването на ниски цени на електроенергията, което осигури важно конкурентно предимство за националната икономика. В КНР цената е:
- 9 цента за киловатчас за промишлеността — с 72% по-ниска, отколкото в Германия, и с 59% по-ниска, отколкото във Франция;
- по-малко от 8 цента за киловатчас за населението — с 58% по-ниска, отколкото в САЩ.
В света само Русия се намира на подобно ниво.
Именно наличието на солидна енергийна база позволи на Китай да се превърне, по същество, в единствената индустриална суперсила, контролираща около 30% от световния обем на промишленото производство (почти два пъти повече от САЩ и Европейския съюз). Както припомни шефът на «Роснефт», на Китай се падат 54% от производството на стомана, 85–90% от преработката на редкоземни метали, над 70% от капацитета за производство на оборудване за възобновяема енергетика и над 80% от всички нови поръчки за производство на кораби в света.
Синергията между Русия и Китай
Но зад успехите на Китай, освен мъдрата държавна политика, се крие и още една тайна — тясното сътрудничество със северния му съсед. Както отбелязва шефът на «Роснефт», «позицията, която Русия и Китай заемат в световната икономика и енергетика, създава основа за синергия между двете ни страни». Ключова роля тук играе уникалната ресурсна база на Русия, която разполага с най-големите в света запаси от нефт и газ (около 60 млрд. т нефтен еквивалент, или 14% от световните запаси). Освен това Руската федерация заема второ място в света по доказани запаси от въглища. Днес нашата страна осигурява 12% от световния износ на въглеводороди.
През последните четири години Русия е най-големият износител на нефт за КНР. Обемът на доставките вече надхвърля 100 млн. тона годишно, като за периода януари–юли тази година той възлиза на 67 млн. тона, а делът на Русия в китайския внос достигна рекордно ниво от 23%. Но важни са не само обемите, а и ефективността на тези доставки за икономиката на КНР в сравнение с покупките на петрол от Близкия изток. Според оценки на експерти, от 2022 г. насам Китай е реализирал икономически ефект в размер на 27 млрд. долара именно благодарение на закупуването на руското «черно злато».
Освен това през 2024 г. Русия се превърна в най-големия доставчик на газ за Китай, изпреварвайки Туркменистан, Австралия и Катар, и продължава да увеличава доставките. Към края на 2025 г. на нейния дял се падаше почти една трета (30%) от доставките на природен газ за Китай, включително 47% от вноса на газ по газопроводи и 14% от вноса на втечнен газ.
Отказ от петродолара и Северният морски път
Много важно е също така, че Русия и Китай не само разширяват двустранното си сътрудничество в енергетиката (както и в много други сфери), но и с общи усилия изграждат нова архитектура на глобалните енергийни пазари. Ключов елемент на този модел е отказът от «петродолара» (а следователно и от финансовия диктат на Вашингтон) и преходът към взаимни разплащания в национални валути. «Делът на юаня в международните платежни операции на Китай през последните 15 години е нараснал от 2 на 53%. Взаимните разплащания между двете ни страни вече се извършват почти изцяло в рубли и юани. За да се утвърди използването на националните валути, е необходимо доусъвършенстване на съответната инфраструктура и инструменти, осигуряващи провеждането на клирингови операции и откриването на кореспондентски сметки. В това отношение продължаваме да разчитаме на помощта на Банката на Русия и Народната банка на Китай», отбеляза Сечин.
Още един елемент от новия модел на функциониране на глобалните енергийни пазари е надеждна и сигурна логистична система. И тук е трудно да се надцени ролята на Северния морски път. «Кризата в Ормуз се превърна в момент на истината за световната енергийна система, като подчерта значението на алтернативните логистични маршрути. Най-важният от тях в настоящите условия е Северният морски път, който позволява да се съкратят сроковете за доставка на товари до нашите търговски партньори с половин до два пъти и да се намалят разходите с една трета», подчерта в доклада си шефът на «Роснефт».
По този начин днес световната икономика като цяло и горивно-енергийният комплекс в частност са изложени на съществени рискове: тарифни войни, колебания на курса на долара, нарастване на държавния дълг на западните страни, разрушаване на системата на международното право. И единственият начин за преодоляването им е доверителна съвместна работа и тясно партньорство между Русия и Китай. Ето защо в този контекст цитираната от Сечин китайска поговорка изглежда много уместна: «На една струна не можеш да изсвириш мелодия, от едно дърво не можеш да отгледаш гора».
ВЕДОМОСТИ
