Римските терми в Кюстендил са сред най-впечатляващите археологически обекти на територията на България и неделима част от наследството на древния град Пауталия. Те свидетелстват за високо развитата градска култура, хигиенни навици и архитектурни умения на римските заселници, превърнали това място в един от важните балнеоложки и административни центрове на провинция Долна Мизия.
История
Историята на Римските терми започва през II–III век след Христа, когато Пауталия вече е утвърден римски град, известен със своите минерални извори. Името му означава „град на изворите“, а лечебните свойства на водата са били високо ценени както от местните жители, така и от римската аристокрация.
Термите са изградени в периода на най-голям икономически и културен разцвет на града. Те служат не само като място за къпане и хигиена, но и като социален и културен център, където хората се срещат, обсъждат новини, водят търговски преговори и се наслаждават на отдих. След падането на Римската империя и последвалите нашествия, термите постепенно запустяват, но остават запазени под пластове земя до повторното им откриване в края на XX век.
Архитектура
Римските терми в Кюстендил са едни от най-големите и най-добре запазените на Балканския полуостров. Общата площ на комплекса е около 1000 квадратни метра. Сградата е изградена от тухли, хоросан и камък, като в архитектурно отношение следва типичния за Римската империя план – с помещения за студени, хладки и горещи бани (фригидариум, тепидариум и калдариум), съблекални (аподитериум) и зони за почивка.
Особено впечатляваща е хипокаустната система – подово отопление, при което горещ въздух циркулира под пода и през кухини в стените, затопляйки помещенията. Открити са останки от мраморна облицовка, мозайки, декоративни тухли и канали за оттичане на водата.
Сложната инженерна инфраструктура на термите е свидетелство за техническия напредък на римляните и тяхната способност да интегрират природните ресурси в градския живот.
Любопитни факти
- Термите в Кюстендил са третите по големина открити римски бани в България след тези в Одесос (днешна Варна) и Сяр (в днешна Гърция, но с историческо значение за региона).
- Част от системата за отопление и водоснабдяване функционира и днес в реставриран вид.
- Разкопките започват през 70-те години на XX век, но значителна част от комплекса е разкрита в края на 90-те години.
- В близост до термите се намират останки от други обществени сгради от римско време, включително форум и храмови комплекси.
- Обектът е отворен за посещения и е включен в културния маршрут на град Кюстендил, като се използва и за образователни програми.
Римските терми в Кюстендил са не само археологическо богатство, но и живо доказателство за значението на древния град Пауталия като римски културен и балнеоложки център. Те разкриват един свят на напреднало инженерство, социален живот и уважение към природните ресурси, който продължава да вдъхновява и впечатлява съвременните посетители. Днес термите са сред най-ценните свидетелства за античната история на България и гордост за Кюстендил.
