От „потенциален бог“ до „обожествяване“ – и границите на тази идея
Идеята, че човекът е сътворен „по образ и подобие“ на божественото, е една от най-дълбоките и опасно силни идеи, които човечеството е раждало. Опасно силни – защото от нея произтичат както най-високите представи за човешкото достойнство, така и най-страшните изкушения за самобожествяване. Не всички религии я споделят. И почти никоя не я разбира по един и същ начин.
Юдаизъм – образ без обожествяване
Юдаизмът е първият, който формулира ясно и недвусмислено идеята, че човекът е сътворен по образ и подобие на Бога. Това е централно твърдение в Книга Битие:
„И сътвори Бог човека по Свой образ; по Божий образ го сътвори.“
В юдаизма обаче този образ не означава, че човекът е или може да стане бог. Бог е абсолютно трансцендентен, единствен, несравним. „Образът“ се тълкува като разум, нравствена отговорност, свобода и способност за общение с Твореца. Човекът е Божий образ, но не Божие продължение. Границата е строга и непреодолима.
Юдаизмът отхвърля всякаква идея за обожествяване на човека. Гордостта, че човек може да бъде „като Бог“, е именно първородният грях.
Християнство – потенциал за обожение, но не по природа
Тук настъпва най-радикалният обрат.
Християнството не само приема старозаветното учение за „образ и подобие“, но го надгражда до онтологичен хоризонт, невиждан дотогава. В православната християнска традиция се прави фундаментално разграничение между образ и подобие:
-
образът е даден – разум, свобода, личност;
-
подобието е задача – нравствено и духовно уподобяване на Бога.
Тук се ражда идеята за обожението (θέωσις):
човекът не става бог по природа, но може да стане „бог по благодат“.
„Бог стана човек, за да стане човекът бог“ – формула, която няма аналог в никоя друга религиозна система.
Важно:
-
човекът не е потенциален бог сам по себе си;
-
човекът не може да се обожи без Бога;
-
обожението не е сливане, а участие.
Това е рязко различно от гностическите и езическите идеи за божествена искра, затворена в материята.
Ислям – сътворен, но никога подобен
Ислямът категорично отхвърля всякаква идея за образ и подобие. Бог (Аллах) е абсолютно различен от творението. Всяка мисъл, че човекът има божествен образ, се разглежда като форма на ширк – приписване на божественост на нещо сътворено.
Човекът е халиф – наместник, управител, служител.
Но никога отражение, никога подобие, никога участник в божественото битие.
Тук няма място нито за полубог, нито за потенциален бог.
Индуизъм – божествено тъждество, но не личностно
В индуизма нещата изглеждат сходни, но са принципно различни.
В адвайта веданта се твърди:
Атман = Брахман – индивидуалното „аз“ е тъждествено с абсолютното.
Човекът не е „сътворен по образ“, а е забравил, че е божествен. Спасението не е уподобяване, а осъзнаване. Това е радикално различна антропология:
не морална, а онтологична;
не личностна, а безлична.
Тук човекът не става бог – той „си спомня“, че винаги е бил такъв. Но цената е загубата на личността.
Будизъм – без бог, без образ
Будизмът изобщо не говори за Творец. Няма образ, няма подобие, няма бог, няма обожение. Човекът може да достигне просветление, но това е изчезване на „аз“-а, не негово възвисяване. В този смисъл будизмът е пълна противоположност на идеята за човека като потенциален бог.
Античност – от герой до полубог
Античният свят предлага междинна форма. Хероите – Херакъл, Ахил, Персей – са полубогове, плод на съюз между бог и човек. Това не е универсално учение за човечеството, а елитарен мит. Обикновеният човек не е призван към божественост. Само изключителният – и то по кръв, не по морал.
Тук човекът може да се издигне, но не да се преобрази.
Модерни и постмодерни идеологии – обожествяване без Бог
Трансхуманизмът, радикалният хуманизъм и някои „духовни“ течения днес възраждат идеята за потенциалния бог – но без Творец. Човекът сам ще се усъвършенства, сам ще се спаси, сам ще надмине границите си. Това е старият гностически бунт, облечен в технологичен език.
Извод
Само християнството твърди едновременно:
-
че човекът е сътворен по образ на Бога;
-
че този образ е личностен;
-
че човекът може да стане „бог по благодат“;
-
но никога бог по природа.
Всичко останало е или:
-
строго отрицание (ислям, будизъм),
-
безлично тъждество (индуизъм),
-
митологичен елитизъм (античност),
-
или модерна самозаблуда.
И може би именно тук минава тънката граница между възвисяването и падението:
дали човекът се стреми към Бога,
или иска да бъде Бог вместо Него.
