Недит Георгиева
Кюстендилци отбелязаха 122-рата годишнина на Илинденско-преображенското въстание. На поклонението пред паметника на Тодор Александров дойдоха кметът на града инж. Огнян Атанасов, хора от общинската и областната администрация, представители на обществени и партийни организации, граждани.
Значението на Кюстендил за освободителните борби
С решение на Общинския съвет от 1997 година 2 август, Илинден по стар стил, е обявен за официален празник на общината. Градът и неговите жители имат съществен принос за освободителните борби в Македония от края на 19-ти и началото на 20-ти век. През района преминава един от тайните канали за пренос на оръжие, материали и чети. Сборен пункт за преминаване е в историческата местност Сенокос. В къщата на баба Дона Ковачева е явката на ръководителите на ВМРО.
Неофициално се знае, че около 1/3 от днешните жители на Кюстендил са потомци на българи от Македония, на преселили се след 1903 година и войните от началото на 20 век наши сънародници. Не е случайно това, че образно Кюстендил е наричан «вратата към Македония» заради особения принос и участие на района в Националноосвободителните борби за Македония, отбеляза историкът доц. д-р Ангел Джонев:
«От 2545 души, намерили спасение на територията на Кюстендил, в село Слокощица са настанени 647 души. Завръщат се и част от оцелелите чети, сред които и предвожданата на единия от членовете на главния щаб поручик Борис Сарафов заедно със знамето на революцията. Само за 1903 година има данни за 86 чети, преминали от Кюстендил в посока към Македония, което е най-голямото съсредоточаване от четническата акция от 1895 година до Балканската война през 1912 година. В Кюстендилския административен окръг към границата са локализирани 533 чети с предполагаем общ състав от около 18 500 души. Нека сведем глава и запазим минута мълчание в знак на признателност към паметта на отдалите живота си за свободата на Отечеството.»
Празнична програма
Вечерта програмата ще продължи от 20:00 ч. на площад «Велбъжд» до Арката с концерт. В него ще вземат участие известни изпълнители като:
- Илия Луков
- Валерия Момчилова и Николай Балабанов с каба гайда
- акордеонистът Емил Янев
Специално участие ще има и Танцова формация «Пирина». Организатор е Общината и градското читалище «Пробуда-1961».
