Териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони Стара Загора, Перник и Кюстендил, които бяха изпратени в последния възможен момент от правителството за одобрение от страна на Европейската комисия (ЕК), дават възможност България да получи от Фонда за справедлив преход (ФСП) на ЕС около 1.3 млрд. евро, с които да се направи опит за трансформиране на икономиката на трите региона заради постепенното изоставяне на въглищата като енергиен източник.
Около 100 млн. евро бяха безвъзвратно изгубени още през 2022 г. Основната част от финансирането – около 800 млн. евро, също може да бъде изгубена от България, ако до края на годината Брюксел не одобри изпратените планове. Останалите около 400 млн. евро не зависят от тези срокове и могат да бъдат ползвани до края на 2029 г., ако териториалните планове бъдат одобрени.
В трите териториални плана правителството е представило визията и основните цели до 2038 г., когато съгласно решението на Народното събрание от 12 януари, както и съгласно Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който е съгласуван с Европейската комисия, е крайният срок, в който трябва да бъде спряно производството на електроенергия от въглища.
Основните цели са рекултивация на кариерите за добив на лигнитни въглища и възстановяването на територията, прехвърлянето на работните места към други сектори и преминаването към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Най-важната част на териториалните планове е свързана с 2025 г., като е записано, че тогава “мощностите на лигнитни въглища и производството от тях ще намалее значително с мащабно преустановяване до 2035 г., докато новото производство на газ (възобновяеми и нисковъглеродни газове) се очаква да играе по-значима роля от 2030 г. нататък”.
До 2030 г. въглищните мощности трябва да са само 1.6 гигавата
Посочено е, че до 2030 г. наличните базови мощности в България, използващи лигнитни въглища, се очаква да възлизат на 1.6 гигавата (за сравнение, само държавната ТЕЦ “Марица изток 2” е 1.62 гигавата). Правителството прогнозира инсталираните ВЕИ мощности да достигнат 7.5 гигавата, включително офшорна вятърна енергия и системи за съхранение на енергия с капацитет от 1.6 гигавата. До 2035 г. ще бъде поддържан капацитет от 1 гигавата въглищни мощности за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс при различни климатични и геополитически сценарии. Междувременно се прогнозира капацитетът на ВЕИ да надхвърли 10 гигавата към 2035 г. с включени офшорни вятърни електроцентрали с капацитет от 1.5 гигавата, както и системи за съхранение. Не се очаква въглищните мощности да имат значима роля в енергийния микс на България след 2035 г.
Част от въглищните централи ще спрат да работят
Това означава, че въглищните централи ще трябва много сериозно да намаляват производството и някои от тях напълно да спрат да работят – например още догодина изтича договорът с Националната електрическа компания (НЕК) на американската компания “КонтурГлобал”, която е собственик на ТЕЦ “КонтурГлобал Марица изток 3” (908 мегавата), а този на друга американска компания – “Ей и Ес” (AES), която е собственик на ТЕЦ “Ей и Ес Гълъбово” (700 мегавата), е до 2026 г. Дори в сравнение с работата на въглищните централи понастоящем, която е рекордно ниска, тази цел ще изисква сериозни съкращения, написа неотдавна “Капитал”, като това е в синхрон с изискването в ПВУ за намаляване на въглеродните емисии с 40% до края 2025 г.
Според анализите на правителството към 2030 г. най-малко 12 хил. алтернативни подходящи работни места ще трябва да бъдат открити в други икономически сектори заради намаляване на търсенето на въглища от тецовете. До 2038 г. се очаква да бъдат създадени още поне 15 хил. нови работни места. С най-голяма тежест е Стара Загора, където са 90% от енергетиците, докато в Перник и Кюстендил вече има относително малко хора, които се занимават с въглищна дейност под каквато и да е форма. В Перник и Кюстендил обаче ще има по-голям проблем с преквалификацията на работещите във въглищната енергетика заради по-ограничената икономика.
В плана има три стълба, които отразяват предизвикателствата и нуждите на областите. Първият подкрепя мерки за разработването и прилагането на нови устойчиви енергийни решения в съответствие с целите за нетни нулеви емисии на парникови газове. Вторият е за социалния преход и включва създаването на центрове за професионално образование и обучение, които да осигурят процеса на повишаване на квалификацията и преквалификация на съществуващата работна сила. Третият е за създаването на работни места, развитието на нови икономически сектори, създаването и развитието на предприятия.
Планирано е създаване на специално държавно предприятие “Конверсия на въглищните региони” (КВР), което ще управлява процеса по преобразуване на въгледобивните региони. То ще предприеме дейностите по рекултивация и пренасочване в рамките на въглищните мини след 2026 г. и ще играе ключова роля в осигуряването на инфраструктура за нови промишлени дейности. В плановете пише, че “една важна задача на КВР е дългосрочното възстановяване на изоставени индустриални площи и справяне с всички съответни рискове и бариери за развитието на общините”.
Средствата от ФСП, предвидени за региона на Кюстендил, възлизат на 122 млн.евро. Според териториалния план на Кюстендил мините там ще се нуждаят от мащабна рекултивация. Обикновено дейностите по рекултивация изискват участието на голям брой работници и отнемат дълъг период от време, като по този начин се създава алтернативно използване на наличния трудов ресурс от мините. Най-голямото предизвикателство там е свързвания с Ковачки ТЕЦ “Бобов дол”, който ще се нуждае от промишлена реконструкция и технологично преминаване към нулеви въглеродни източници на енергия, за да продължи да функционира или да бъде спряна през 2026 г. Предвиден е ВЕИ капацитет от 630 мегавата, който да замени централата – фотоволтаични централи, зелен водород, геотермални, вятърни турбини или биометан.
Източник: dnevnik.bg
