Задържани чужденци при размириците в град Язд
Иранските власти арестуваха 139 чуждестранни граждани в централния град Язд по време на скорошни антиправителствени протести, съобщиха държавните медии във вторник. В същото време броят на жертвите от безредиците остава обект на сериозни спорове.
Началникът на полицията в Язд заяви, че задържаните са били замесени в организиране, подбуждане и насочване на размирни действия, а в някои случаи са поддържали контакт с мрежи извън страната, според иранската новинарска агенция Tasnim. Националностите на арестуваните не бяха разкрити. Ахмад Негахбан коментира ситуацията по следния начин:
По време на разглеждането на случаите, свързани с последните размирици, беше установено, че 139 от арестуваните в тези безредици са чуждестранни граждани.
Протестите срещу нарастващите разходи за живот избухнаха в Иран на 28 декември, преди да се превърнат в национални антиправителствени демонстрации. Те предизвикаха международно осъждане заради насилственото им потушаване.
Колко са жертвите всъщност?
Режимът в Техеран призна през януари, че над 3 000 души са загинали по време на безредиците. Официалната власт обаче продължава да твърди, че повечето от тях са били членове на силите за сигурност и невинни минувачи, като приписва насилието на терористични актове.
Данните на правозащитните организации обаче рисуват различна картина:
-
Базираната в САЩ агенция Human Rights Activists News Agency съобщава, че е потвърдила 6 854 смъртни случая, предимно на протестиращи, убити от силите за сигурност.
-
Други организации предупреждават, че реалният брой вероятно е много по-висок.
-
Вътрешни източници в Иран оценяват, че броят на убитите може да достига до 30 000 души.
Иранските власти твърдят, че митингите са започнали като мирни демонстрации, преди да се превърнат в бунтове с убийства и вандализъм. Техеран обвинява Съединените щати и Израел, че са подхранвали напрежението. Тези протести представляват най-значимото предизвикателство пред иранския режим от Ислямската революция през 1979 г. насам.
Дипломация под сянката на самолетоносачи
Международният натиск върху Техеран се засилва. Няколко държави вече наложиха санкции срещу ирански длъжностни лица, обвинени в издаване на заповеди за насилствено потушаване на недоволството. Вашингтон дори заплаши с военна намеса заради убийствата на мирни демонстранти и масовите екзекуции.
Миналата седмица Пентагонът премести самолетоносача USS Abraham Lincoln и няколко разрушителя с управляеми ракети в региона. Все още не е ясно дали президентът Доналд Тръмп ще реши да използва сила. Техеран отхвърли опасенията от намеса, заявявайки, че в момента води преговори с Вашингтон. Въпреки това аятолах Али Хаменей предупреди за последиците от евентуален конфликт:
«Америка трябва да знае, че ако започне война, този път тя ще бъде регионална. Тези заплахи не са нищо ново. И в миналото американски официални лица многократно говореха за война и казваха, че всички опции са на масата.»
Предстои ли сделка в Истанбул?
Президентът на САЩ отхвърли дрънкането на оръжие от страна на Хаменей и заяви, че дипломатическото решение все още е възможно. Пред репортери в неделя Тръмп отбеляза:
«Имаме най-големите и най-мощните кораби в света там, съвсем близо. Надявам се да сключим сделка. Ако не успеем, ще разберем дали аятолахът е бил прав.»
Според президента Масуд Пезешкиан се очаква външният министър на Иран Абас Арагчи да се срещне със специалния представител на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в Истанбул този петък. Пезешкиан написа в социалната мрежа X:
Инструктирах моя министър на външните работи, при условие че съществува подходяща среда – свободна от заплахи и неразумни очаквания – да води справедливи и равнопоставени преговори, водени от принципите на достойнство, предпазливост и целесъобразност.
